:53:01
Не, не, не.
...какво съм преживял.
:53:05
Хората ме мразят заради вас.
:53:10
Вървя си по улицата и чувам
как някакъв боклук ми крещи "Metallica!".
:53:16
Подиграват ми се.
:53:19
Когато чуя Metallica по радиото
си мисля
:53:23
"Господи, трябва да го изключа", защото
продължавам да си мисля "Прецаках се!"
:53:31
Така.
:53:34
Чаках този ден
от много време.
:53:39
И това не е краят,
:53:42
защото друг много важен
човек не е тук.
:53:46
Така е.
:53:51
Дали ми се иска сега да е 1982
и вие да ме събудите и да ми кажете
:53:56
"Хей, Дейв, знаеш ли, имаш нужда
да отидеш в Анонимни Алкохолици"? Да.
:54:07
Бих дал всичко за такава възможност.
:54:17
Има ли някакви последни думи,
които искате да кажете на всички?
:54:20
Метъл в задника ви!
:54:23
Благодаря ви. Аз съм Дона Дейвис,
а това са Metallica.
:54:36
Това е доста готин клуб
като за първо изпълнение.
:54:41
- Така е.
- Как се чувствате?
:54:43
Заредени.
:54:45
- Издивяващо. Напълно.
- Издивяващо?
:54:47
Издивяващо.
Това е шибано невероятно.
:54:52
Мисля, че когато стигне до...
Мога ли да говоря така?
:54:54
- Да, можеш да говориш както си искаш.
- Велико. Велико.
:54:57
Шибано невероятно е.