1:07:06
Криеше го от мен.
1:07:10
- Какво мислиш, Мис?
- Нищо.
1:07:14
Знам.
1:07:15
Това е той! Това е скот.
1:07:20
- Имаш ли цигара?
- Отказах ги.
1:07:24
Не мога да повярвам, че е истински.
1:07:27
- Мислех, че полудявам.
- Повярвай ми той е.
1:07:30
Въпроса е какво ще правим?
1:07:37
Трябва да си умряла като си го
видяла за пръв път.
1:07:39
Не повярвах на очите си.
Но после вече да.
1:07:44
Загубих си разума като се появи
в офиса ми.
1:07:55
Как си го обясняваш , Мис?
1:07:57
Съвпадение. Съдба.
1:08:01
Не ми вдигна в офиса...
1:08:04
и аз позвъних у вас и той вдигна.
1:08:06
Разбра ли веднага?
1:08:08
Беше само глас.
Но ми беше достатъчен.
1:08:11
Бяха думи, които използва.
Беше начина по който ме кара да се чувствам.
1:08:15
Чувствах, че е той, но разговаряхме
полови час преди да го питам за името му.
1:08:20
- Половин час?
- Накарах го да го каже три пъти.
1:08:23
Накарах го да го спелира.
Сигурно ме е помислил за луда.
1:08:27
И какво беше?
Как те кара да се чувстваш?
1:08:32
Като самата себе си. Истинската аз.
1:08:36
- Да.
- Тази която бях забравила.
1:08:38
Не тази, която кара децата на училище.
1:08:42
Някоя друга.
1:08:43
Момичето.
1:08:46
Точно така.
1:08:48
Погледнах се в огледалото и
за първи път от не помня кога...
1:08:52
..видях някого когото познавам.
1:08:55
Бях аз. Беше моето лице...
1:08:57
...не лицето на нечия майка.