1:08:01
Не ми вдигна в офиса...
1:08:04
и аз позвъних у вас и той вдигна.
1:08:06
Разбра ли веднага?
1:08:08
Беше само глас.
Но ми беше достатъчен.
1:08:11
Бяха думи, които използва.
Беше начина по който ме кара да се чувствам.
1:08:15
Чувствах, че е той, но разговаряхме
полови час преди да го питам за името му.
1:08:20
- Половин час?
- Накарах го да го каже три пъти.
1:08:23
Накарах го да го спелира.
Сигурно ме е помислил за луда.
1:08:27
И какво беше?
Как те кара да се чувстваш?
1:08:32
Като самата себе си. Истинската аз.
1:08:36
- Да.
- Тази която бях забравила.
1:08:38
Не тази, която кара децата на училище.
1:08:42
Някоя друга.
1:08:43
Момичето.
1:08:46
Точно така.
1:08:48
Погледнах се в огледалото и
за първи път от не помня кога...
1:08:52
..видях някого когото познавам.
1:08:55
Бях аз. Беше моето лице...
1:08:57
...не лицето на нечия майка.
1:09:00
Опитах се да те накарам
да издадеш тайната...
1:09:02
което ти не направи.
1:09:06
Взех се в ръце...
1:09:08
не можех да чакам повече...
1:09:10
и дойдох тук да се убедя сама.
1:09:13
- И...
- И...
1:09:15
Обадих му се.
1:09:18
- Къде?
- Беше у Рики.
1:09:20
Рики?
Как разбра за Рики?
1:09:23
Майката на Скот е в указателя.
1:09:25
Обадих й се,
представих се, че съм от университета.
1:09:30
казах, че трябва веднага да говоря
с него за молбата му.
1:09:33
После му позвъних...
1:09:37
и го поканих на обяд.
1:09:39
Казах, че ще му разкажа всичко за теб.
1:09:43
- Значи си била с него днес.
- Да. Имахме разправия.
1:09:47
Купих му чорапи.
1:09:51
- Разпитва ли за мен?
- Разбира се. Беше пълен с въпроси.
1:09:56
Не си му разказала за Скот, нали?
1:09:58
Да не съм идиот.