:54:02
Не.
:54:05
Какво въобръжение.
:54:12
Сега, когато сте спасен и върнатзаедно с вашия патрул
:54:15
до щаба,
:54:16
какво ще бъде първото нещо,с което ще се заемете?
:54:20
Ще препоръчам сержант Шоуза Медал за Храброст, сър.
:54:24
Той ни спаси живота.
:54:24
Какво?
:54:26
Той унищожи неприятеля.Води ни през пустинята към сигурно място.
:54:30
Прекрасно. А имаше ли жертви?
:54:30
Живота е толкова странен, нали?
:54:32
Във войната винаги има жертви, сър.
:54:33
Коя част?
:54:34
Не знам. Това което видя долу.
:54:37
Тази кампания. Политиката. Целият ми публичен живот.
:54:44
Всичките тези пози, усмивки, сякаш съм някаква плюшена играчка
:54:48
Ръкувам се със непознати, които явно са напълно слепи за
:54:51
щом не могат да видят какъв съм.
:54:53
Ето какъв ме направи майка ми. Прентис.
:54:56
Един твирд Прентис.
:54:59
Но не и аз, не Сър.
:55:01
- Разбирам
:55:03
Не, не разбираш
:55:05
Не можеш.
:55:09
Трябваше да стана на 20 години за да имам приятел.
:55:11
По-лошо приятелка. Поне от моя гледна точка. Както и да е.
:55:17
Приятел, извън подбания за мен кръг
:55:21
и тя...
:55:25
... моята майка ...
:55:30
Само господ знае какво каза на Джоселин за да я накара да си отиде.
:55:35
С цялата си душа в знак на протест реших:
:55:37
Да се откъсна от нея ...
:55:40
... и да постъпя в армията
:55:45
Но след войната...
:55:49
... се пак върнах при майка ми.
:55:53
Защо се върна? Какво се случи?
:55:59
Не слушаш ли ?