:07:02
Бюстът ти изглежда хлътнал.
:07:06
Отслабнала ли си?
:07:10
Не знам.
:07:20
Беше прекрасно, Вера.
Много ти благодаря.
:07:22
Беше много вкусно.
- Добре си ни дошъл.
:07:24
Защо не седнеш на дивана, Редж?
Чувствай се като у дома си.
:07:26
Да, Редж. Сядай.
Ще изпушим по цигара.
:07:28
Направи пресен чай, Етел.
:07:30
Ето заповядайте.
Вземете си.
:07:35
Сид?
- Благодаря, друже.
:07:43
Как е работата, Стан?
:07:45
Нещо с коли ли беше?
- Да, механик съм.
:07:47
Ами, докарват ни ги.
Поправяме ги и им ги връщаме.
:07:50
Работим само двамата.
Аз и брат ми.
:07:52
Нещо като семеен бизнес?
:07:54
Ами, работилницата е на Франк.
Аз работя за него... с него.
:07:57
Винаги ли си работил
в пътни строежи, Редж?
:07:59
Не. Започнах през войната.
- О.
:08:01
Къде си служил през
войната, Редж?
:08:03
Строителни войски.
- Наистина?
:08:05
Наливахме асфалт в
американските бази.
:08:07
Наистина?
- Да.
:08:08
После ни пратиха във Франция... през 1940.
- Толкова рано?
:08:11
Дънкърк. После, когато немците
пробиха, отстъпихме.
:08:13
Върнахме се няколко дни
след десанта.
:08:16
Също като теб, татенце.
:08:17
Ние заминахме някъде месец
след десанта.
:08:20
След битката при Каен.
- Наистина ли?
:08:22
Убийствено време. Но вие
сигурно сте били по-зле от нас.
:08:24
Аз бях в транспортни войски...
Бях шофьор.
:08:26
От Нормандия, настъпвахме към
северна Франция, после Белгия
:08:30
и накрая се озовах в Хамбург.
- И аз съм бил Хамбург, Редж.
:08:34
Наистина ли?
- Но не по онова време.
:08:36
След войната. Трудова повинност.
- Съчувствам ти.
:08:38
Казвам ти, германците
доста си изпатиха.
:08:41
Всички си изпатихме.
:08:43
На всички им беше тежко, нали така?
- Право думаш, тате.
:08:48
С брат ми се занимавахме
с разрушаване преди войната.
:08:50
Аз и брат ми.
- Той наблизо ли живее?
:08:53
Вече не. Сега е в Австралия. Мелбърн.
- О, така ли?
:08:56
Замина преди две години.
- Това е много далеч, нали?