:11:01
...че излиза с мен
:11:11
Понякога си намирах извинение
да я изведа след работа
:11:16
Много късно идваш
:11:17
Ако си готова да тръгваме,
таксито чака
:11:19
Ще те закарам в къщи
:11:28
Не, благодаря!
:11:33
Тогава ще тръгвам
:11:59
Чувствата могат да те направят
невнимателен
:12:04
Аз знаех това, но тя знаеше ли го?
:12:11
Непрекъснато питаше...
:12:13
...дали съществува поне едно нещо
което никога не се променя
:12:16
Разбирах за какво говори
:12:19
Обещах й да напиша история за нея,
базирана на личните ми наблюдения
:12:23
Нещо, което да й покаже
гледната точка на приятеля й
:12:26
Като на шега...
:12:28
...мислехме да я наречем "2047"
:12:38
Може би бях прекалено неискрен
:12:40
Започнах да разбирам, че
тук въобще не ставаше въпрос за приятеля й
:12:44
А по-скоро за мен