:12:04
Аз знаех това, но тя знаеше ли го?
:12:11
Непрекъснато питаше...
:12:13
...дали съществува поне едно нещо
което никога не се променя
:12:16
Разбирах за какво говори
:12:19
Обещах й да напиша история за нея,
базирана на личните ми наблюдения
:12:23
Нещо, което да й покаже
гледната точка на приятеля й
:12:26
Като на шега...
:12:28
...мислехме да я наречем "2047"
:12:38
Може би бях прекалено неискрен
:12:40
Започнах да разбирам, че
тук въобще не ставаше въпрос за приятеля й
:12:44
А по-скоро за мен
:13:16
Започнах да си се представям като
японец...
:13:20
...във влака за 2046...
:13:24
...влюбен в андроид,
със забавени реакции
:13:36
Ако някой иска да напусне 2046,
колко време ще му трябва?
:13:40
Никой не може да каже
:13:42
Някои хора си тръгват лесно
:13:45
Други откриват...
:13:47
...че им е нужно много повече време
:13:50
Нужна е огромна сила
:13:52
И може да боли ужасно
:13:54
Забравих от кога съм
в този влак
:13:58
Самотен съм
:13:59
В началото е скучно