:19:01
Разтрий гърдите си.
:19:03
Ръцете сами ще се загреят.
:19:08
Ти си по-силен от баща си.
:19:11
Ти не си познавал баща ми.
:19:12
Но ми е позната яростта ти. Безумният гняв,
който превръща безценната памет
:19:18
за любимите ти хора
в отрова, тровеща душата ти.
:19:22
И изведнъж започваш да си мислиш:
"Ако те никога не бяха живяли,
:19:26
това би те избавило от болката".
:19:33
Не винаги съм живял в планините.
:19:37
Някога бях женен.
:19:41
Любовта на живота ми.
:19:44
Но смъртта ми я отне.
:19:46
И както и ти, разбрах, че с хора, които
са загубили човешкия си образ,
:19:50
трябва да се биеш без каквито и да е
съмнения и жалост.
:19:54
Гневът е източник на сила.
Но ако му дадеш свобода,
:19:58
той ще те унищожи.
:20:00
Това почти се случи с мен.
:20:02
- И какво ти помогна?
- Отмъщението.
:20:05
- На мен това няма да ми помогне.
- Защо, Брус?
:20:09
Ти си длъжен да отмъстиш
за своите родители.
:20:16
После ще се върнете ли в Пристън,
след края на изслушването?
:20:19
Или ще останете за няколко дни?
:20:21
- Няма да се върна в Принстън.
- Омръзна ви да се учите ли?
:20:25
Не, явно аз съм омръзнал на всички.
:20:30
Приготвих ви господарската спалня.
:20:32
Не, ще се настаня в моята стая.
:20:35
Позволете да ви напомня, сър,
че имението Уейн е ваш дом.
:20:38
- Не, Алфред, това е домът на моя баща.
- Баща ви отдавна е мъртъв.
:20:41
Къщата се е превърнала в мавзолей.
С удоволствие ще го запазя.
:20:45
Цели шест поколения от вашата фамилия са
живели тук. Това е вашето фамилно гнездо.
:20:49
Теб какво те интересува, Алфред?
Това не е твоето семейство.
:20:53
Всичко е много просто. Един благороден
човек ми възложи да се грижа за това,
:20:58
което му е скъпо. Когато
него вече няма да го има.