:08:00
А нас, попита ли ни дали искаме?
:08:03
Ти не искаш кафе, а аз не си поръчах.
Това доказателство за расизъм ли е?
:08:08
Забеляза ли, че сервитьорката беше черна?
:08:10
И си мислиш,
че черните жени не мислят стереотипно?
:08:13
Кога за последен път
си бил с жена, която да не си мисли,
:08:16
че ти познава мързеливия задник
още преди да си си отворил устата?
:08:20
Сервитьорката ни прецени за 2 секунди:
"Тия са негри...
:08:22
а негрите не оставят бакшиш".
Защо да си губи времето с нас?
:08:26
Нали ги знаеш тия? Нищо не
можеш да направиш, за да ги промениш.
:08:29
Колко й остави?
:08:31
Мислиш ли,
че ще платя за такова обслужване?
:08:35
Какво?
Какво му е смешното, човече?
:08:39
Сериозно започвам да си мисля,
че ревнуваш от Керън.
:08:41
Едва ли.
:08:43
Просто бих искала веднъж да излезем,
без да се обаждаш на нея или някой друг.
:08:46
Никакви обаждания вече.
Задръж батерията в теб.
:08:53
На бас за 10 кинта,
че ще ти се обади в колата.
:08:56
Чакай... видя ли какво направи тая?
:08:59
Студено й е.
- Стана й студено като ни видя.
:09:04
Стига де, не започвай пак.
- Огледай се наоколо...
:09:07
Няма да намериш
по-сигурно и осветено място
:09:09
в целия град.
И въпреки това тази бяла жена
:09:12
вижда двама черни,
които изглеждат като студенти
:09:15
да си вървят по тротоара
и се сковава от страх?
:09:18
Имам предвид, виж ни,
облечени ли сме като гангстери? Не!
:09:22
Изглеждаме ли опасни?
Не. Истината е,
:09:25
че ако някой трябва да е уплашен,
то това сме единствено ние.
:09:29
Ние сме единствените
черни сред море от бели,
:09:31
които са прекалили с кофеина,
:09:33
охранявани от готовата
да те гръмне полиция на Лос Анжелис.
:09:36
Така че, кажи ми защо не сме уплашени?
:09:39
Защото имаме пистолети?
- Сигурно си прав.
:09:46
Излизай веднага от колата!
- Дай ми ключовете!
:09:48
По-бързо!
- Добре, добре.
:09:50
Лягай долу!
:09:52
Не ме гледай!
Казах ти да не ме гледаш!
:09:55
Обърни се!
Тръгвай!