:42:00
...няма точния размер, няма 15 инчови.
- Вкъщи имам.
:42:04
Надявам се че не си ядосан, заради
това че сме тук. - Не, няма проблем.
:42:10
Достатъчни ли са?
- Стигат.
:42:13
Да отидем до вкъщи и да вземем нужното,
на няколко пресечки е. - Да добре.
:42:17
Държиш ремъци у вас?
- Като не съм тук, ги карат вкъщи.
:42:21
Ако ви урежда 16-ка за мен няма проблем.
- Не, не. Всичко е наред.
:42:28
Нещо против да използвам тоалетната?
- Ще ползваш тази вкъщи, че тази не работи.
:42:38
Много ли е късно за участие
в онзи конкурс за красота?
:42:42
За щастие вече наистина е късно, иначе щеше
да го спечелиш. - Благодаря ви.
:42:47
Восъчният музей е доста готин.
- Влезнахте ли вътре?
:42:50
Да, беше отключено и....
:42:53
Изглежда всичко наоколо е
отключено, не мислите ли?
:42:58
Хората идваха да го
разглеждат от много далече.
:43:01
А Труди беше главната...артистка,
мисля че е подходящата дума.
:43:05
А Винсънт? Видях името
му написано на всичките работи.
:43:09
Едно от момчетата на Труди.
- Тука ли са все още?
:43:12
Не, не. Историята е ужасна.
Мъжът на Труди...
:43:16
...беше доктор в големия град, докато не му
отнеха лиценза, заради разни операции.
:43:20
И разни такива неща, които повечето
доктори не смеят да правят.
:43:24
И така се нанесоха
с Труди тук в Емброуз...
:43:27
...и започна на ново с
медицинската си практика...
:43:30
...а Труди, започна да се занимава
с разни восъчни скулптури.
:43:34
Това й беше мечтата и успя
да направи невероятни неща тук.
:43:37
След това имаше няколко деца.
- И кое му е ужасното на това?
:43:42
Труди започна да губи силата си.
:43:45
Не можеше да работи повече и полудя.
Беше толкова зле че...
:43:48
...мъжът й е бил принуден
да я вързва за леглото.
:43:51
И целият град можеше
да чуе писъците й от къщата.
:43:54
Мъжът й толкова се беше побъркал,
за това че не може да я спаси...
:43:57
...се е самоубил.
- Това е ужасно.