:32:01
Може би. От колко време г-н Дарси
:32:05
е тук?
- От близо месец.
:32:10
Простете ми, но вие познавате ли го?
:32:13
Познавате ли г-н Дарси?
- Познавам се от ранно детство.
:32:19
Сигурно сте изненадана,
г-це Елизабет.
:32:22
Особено след студения
ни поздрав този следобед.
:32:27
Надявам се, няма да бъдете
повлиян от отношението си към него.
:32:32
Не. Не обичам да бягам.
Ако той не иска да ме вижда
:32:36
той трябва да си отиде, а не аз.
:32:41
Трябва да ви попитам.
Защо не харесвате г-н Дарси?
:32:48
Баща ми беше управител на
имението му.
:32:51
С Дарси израснахме заедно.
:32:55
Баща му ме третираше като втори син.
:32:57
Обичаше ме като собствен син.
:33:01
И двамата бяхме до него в деня,
когато той почина.
:33:05
С последния си дъх
:33:07
баща му ме назначи за
управител на имението.
:33:11
Той знаеше, че искам да
посветя живота си на църквата.
:33:14
Дарси пренебрегна тази
заповед и назначи друг човек.
:33:18
Но защо?
- Ревност.
:33:23
Баща му
:33:26
ме обичаше повече и
Дарси не понасяше това.
:33:30
Колко жестоко!
- Сега съм беден редови войник,
:33:33
твърде нищожен за да бъде забелязан.
:33:48
Издишай!
- Вече не мога. Боли ме!
:33:56
Бетси!