:49:00
Благодаря.
:49:11
Инара...
- Зарадва ли се да я видиш пак?
:49:15
Значи... капан?
- Капан е.
:49:18
Отиваме.
- Ще се разходим за няколко часа.
:49:22
Да, но...
забравихте ли, че е капан?
:49:25
Инара вече е в него.
Не би ни подлъгала доброволно.
:49:30
Може би ще разберем
кой стои зад това. Отиваме.
:49:34
Защо смяташ, че е капан?
А не, че просто иска да те види?
:49:38
Понякога хората имат чувства.
:49:41
Нормалните, имам предвид.
:49:44
Гледахте ли разговора ни?
:49:48
Да.
- Скарахме ли се?
:49:51
Не!
- Значи капан.
:50:00
На 70 мили оттам сме
и няма никой на радара.
:50:04
Алиансът добре се е погрижил
да се скрие.
:50:08
Доближете. Ще взема катера.
Зоуи, на пулта. Целият кораб е ваш.
:50:11
И ако нещо се случи с мен...
:50:14
Ако не се обадя до час, издигаш
кораба и идвате да ме спасите.
:50:18
Какво?
Да рискувам кораба си?
:50:21
Точно така. Навън е студено
и не искам да мръзна.
:50:42
Мили Буда, моля те, подари ми
едно пони и пластмасова ракета...
:50:46
Мал, какво правиш тук?
:50:48
Ти ме покани.
- Не мислех, че си толкова глупав.
:50:52
Сега си гузна, нали?
- Знаеш, че не бих те повикала.
:50:56
Така заключвам, че си в беда.
- Добре съм.