1:32:03
Тя е единствения ми приятел.
1:32:06
Дъщерята, която никога не съм имал.
1:32:08
Моята мила Кордилия.
Малката и кльощава Нанси Калахан.
1:32:14
Минаха осем години.
1:32:22
После идва четвъртък и чакам
писмото си.
1:32:25
Вълнувам се като дете на Коледа.
Само че зяпам в гадния под
1:32:29
на проклетата ми килия, гледайки
тук и там за писмо от Нанси.
1:32:34
После мина още един четвъртък
без писмо.
1:32:36
Тя добре ли е?
Случило ли се е нещо с нея?
1:32:41
Нищо.
1:32:43
Вече минаха два месеца.
Няма следа от Нанси.
1:32:47
Дали са я намерили?
Дали са отишли при нея?
1:32:51
Разбира се, глупав старец.
1:32:54
Сметни...
1:32:56
Нанси е на 1 9 години. Докога
очакваше да ти пише?
1:33:01
Тя обеща да пише докато е жива.
1:33:04
Тя те е забравила, старецо.
1:33:07
Сам си.
Съвсем сам.
1:33:20
Тоя тип смърди ужасно.
1:33:22
Като развалена храна.
1:33:23
Като труп, оставен в кофата
за боклук посред лято.
1:33:27
Така смърди, че ми се повръща.
1:33:40
Копелето ме нокаутира.
1:33:44
Когато се съвземам го виждам.
1:33:46
Този вид пликове, който
Нанси винаги ползваше.
1:33:49
Вътре няма писмо.
Има нещо меко.
1:33:54
Нещо, което би трябвало да е живо.
1:33:57
Месо и кост. Това е показалеца на
1 9-годишно момиче.