:29:00
Не те ли познавам?
:29:02
Надявам се. Ти коя си?
:29:03
- Джулия.
- Здрасти. Аз съм Даниел.
:29:06
- Значи ме познаваш.
- Така мислех.
:29:08
Да не си била в автобуса?
:29:10
- Какъв автобус?
- Натресох се в автобус.
:29:12
Не, не мисля.
:29:14
Сядай.
:29:16
Извинявай, но ми изглеждаш...
:29:19
- ...толкова познат.
- Наистина?
:29:21
Сигурно, защото съм единствения тук
под 100 години.
:29:26
Сигурно.
:29:31
Ще ви разкажа една истинска история.
:29:34
Влизат преди три месеца трима умрели...
:29:37
Очевидно, хуморът не зависи
от размера на мозъка.
:29:40
Така е.
:29:41
Какво ще кажеш да се поразходим, или
предпочиташ шоуто?
:29:46
Трябва да остана.
Това там е татко.
:29:50
Майтапя се.
:29:54
- Щеше да е голяма трагедия, за мен.
- Направо ужас.
:29:59
Та поуката от историята е,
ако ви се пърди, излизайте на вън.
:30:03
Хайде да си ходим.
:30:04
Ей, хора, моля ви.
:30:06
- Нали няма да пропуснете песента.
- Ще чуем после записа.
:30:09
Моля ви.
:30:12
Аз и Ед ще изпълним една красива песен.
Една от любимите ви.
:30:15
Ще я изсвирим малко по-различно.
Това е от мен...
:30:19
...за вас.
:30:25
"Ей го живота
:30:29
"Както си го изживяхте
:30:33
"А сега "малки мозъци"
сте тук да се защитавате"
:30:36
Радвам се, че останахме.
:30:38
Да вървим.
:30:40
"Ако не спечелите награда...
:30:42
"Ще отидете във Ада".
Шегичка!
:30:47
- Какво е това?
- Кое?
:30:50
Не ти вярвам.
:30:52
Хубаво бебе ще си през
следващия живот.
:30:57
Някой да ти е казал, че ходиш
като дърво?