:41:02
В какво ме обвиняваш?
Кажи ми го в очите!
:41:06
- Моля?
- Никога не мислиш за моите проблеми.
:41:09
- Не викай.
- Да не викам ли?
:41:11
Не крещи пред бебето.
:41:13
Бебето, та бебето. Ами аз?
:41:15
И аз живея тук! Това е и мой дом!
Утрепвам се от работа, за да плащам къщата!
:41:18
- Зная!
- Как не! Профукваш всичко, което изкарам!
:41:22
Смяташ, че харча много?
:41:24
Вечно пестя!
:41:26
Щом не ти харесва,
обирай си дърмите?
:41:29
Престани!
Все така се получава, като пиеш!
:41:32
Айде, почнаха лекциите!
Сядай и слушай морал!
:41:36
Не ме докосвай!
:41:53
В този кратък и изключителен момент,
бебето среща погледа на бащата...
:41:57
...и разбира смисъла на
думичката "самообладание".
:42:01
Детето не бе изплашено.
Подходи зряло.
:42:04
Бе изпълнено с достойнство, бих казал,
а не с гняв.
:42:07
И ако колегите ми са на принципа
"Удряй, после питай"...
:42:11
...ние не всички сме такива.
:42:12
И аз не одобрявам подобни постъпки.
:42:15
Да попитаме г-н Милър: Там в училището.
Искахте ли да отвърнете на удара?
:42:22
Да, исках, но се сдържах.
:42:25
Проявихте самообладание!
Ясно!
:42:28
А дали винаги трябва,
така да се постъпва? Да се сдържаме?
:42:33
Не.
:42:34
Дали пък не трябваше
да отвърнете на удара?
:42:38
Ако се бяхте защитили...
:42:40
...този случай
нямаше да ви преследва цял живот.
:42:44
Никога не го забравихте.
:42:47
Постоянно го мислехте.
:42:48
Стойте! Хората
постоянно си мислят за какво ли не.
:42:54
Не изолирате ли този случай?
:42:56
Не сме ли за това тук?
Или може би не си разбирам от работата.