:31:00
Чувствам се просто ужасно.
:31:02
Горкият Зи.
Не трябваше да го пускам.
:31:06
Я чакай.
Това не е войник. Това е Зи !
:31:11
Зи? Малкият е успял!
:31:18
Да вървим, войнико.
:31:28
Казвам ти, синко, ти си мравка,
която ми легна на сърцето.
:31:33
Мравка, която гледа смъртта
в очите и й се присмива.
:31:36
Общо взето истината е, че...
:31:38
бих внесъл
малка поправка в израза...
:31:41
и всъщност се позасмях на смъртта в гръб.
:31:44
Генерал Мендабъл.
:31:47
Запази коментарите за себе си.
Нека аз водя разговора.
:31:59
Нека ти представя
Нейно Величество, Кралицата.
:32:03
Очарован съм. Очарован съм.
:32:05
И кралската дъщеря, Принцеса Бала.
:32:08
Добре дошъл у дома, войнико.
:32:11
Трудно можем да изразим
признателността си за героичните ви усилия.
:32:15
Редникът ме помоли да предам
неговите най-смирени благодарности.
:32:17
Но, моля ви.
Всъщност не беше кой-знае какво.
:32:21
Просто една голяма
мелница за живо месо...
:32:23
но имайки предвид
изключително ми мъжество...
:32:26
В разгара на битката,
нямах много време за мислене.
:32:29
Просто трябваше да атакувам и атакувам...
:32:32
- Да, действително.
:32:35
Както виждате, Ваше Височество,
бойното поле все още е пред очите му.
:32:38
Така че, моля за извинение, но тъкмо
сега е време да поразпитам момчето.
:32:43
O, моля ви, генерале.
Не и на първата ни среща.
:32:47
Не и на първата ни среща.
:32:49
Не съм ли ви виждала накъде?
:32:51
Ами, може би да.
Или може би не.
:32:54
И после-е...
:32:56
- Оу!
- Точно така! Ти си момчето от бара.