:23:02
А в какво вярваш?
:23:04
Те се бориха за теб и за Рим.
:23:07
А какво е Рим?
:23:11
Аз съм видял доста от
останалия свят.
:23:13
Той е брутален, жесток и тъмен.
Рим е светлината.
:23:17
И въпреки това, ти никога
не си бил там.
:23:19
Не си видял в какво се е превърнал той.
:23:21
Аз умирам, Максиме.
:23:24
Когато човек види края си...
:23:26
той иска да се знае, че
животът му е имал смисъл.
:23:30
Как светът ще произнася името
ми през бъдните години?
:23:33
Аз ще бъда известен като философ?
:23:36
Като войн?
:23:37
Като тиранин?
:23:40
Или аз ще бъда императорът, който
възвърна на Рим истинската му същност.
:23:46
Ведъж имаше една мечта,
наречена Рим.
:23:48
Човек можеше само да я прошепне.
:23:51
Нещо повече от това, и тя
щеше да изчезне...
:23:54
толкова беше крехка.
:23:56
И се боя, че тя няма да
преживее зимата.
:24:01
Максиме...
:24:03
нека сега да прошепнем...
:24:06
заедно, ти и аз.
:24:08
Ти имаш син.
:24:11
Разкажи ми за домът си.
:24:19
Домът ми се намира в хълмовете
над Трухило. Много е скромен.
:24:25
Розови камъни, нагрети от слънцето.
:24:28
Градина, която ухае
на билки през деня...
:24:32
и на жасмин вечер.
:24:36
Зад портата расте
една огромна топола.
:24:39
Смокини, ябълки, круши.
:24:41
А почвата, Марк-- черна.
Черна като косата на жена ми.
:24:46
Лозя по южните склонове,
маслини по северните.
:24:48
Диви кончета играят близо до дома ми.
Закачат сина ми. Той иска да е кон.
:24:52
- Помниш ли кога последно си беше у вас?
- Две години, 264 дни и тази сутрин.
:24:58
Завиждам ти, Максиме.