:52:00
For you to let me in
:52:05
Е, сега няма да ни проследят чрез тази кола.
:52:09
- Мерси за ръкоплясканията.
- Моля.
:52:11
- Радвам се, че най-накрая сме на едно мнение.
- Аз също.
:52:14
Ооо! Добре ли си?
:52:18
Да, супер съм.
:52:21
Помислих, че ще паднеш от ръба.
:52:24
Благодаря!
:52:30
- Знаеш ли, мисля че си много специален човек.
- Мерси.
:52:35
Надявам се, че ще се опознаем по-добре.
:52:37
Да, аз също.
:52:40
Гълташ ли?
:52:46
Разбрах. Ще я караме по-кротко.
:52:54
- Хей!
- Да?
:52:58
Случайно да си намерила някой портфейл
в блъсканицата?
:53:02
Шегуваш ли се?
:53:07
Е, и каква е твоята история?
От къде си ?
:53:10
О, отвсякъде.
:53:12
Всезнаеща, а? Обичам това в жените.
:53:15
Всъщност съм родом от Тексас.
От квартал средна класа.
:53:19
След училище се преместих в Ню Йорк,
защото ми беше писнало да...
:53:21
Нека да позная! Всички в града ти казваха,
че хващаш окото и ставаш за един път,
:53:24
и ти реши да станеш супер модел.
:53:26
А когато пристигна в голямата ябълка,
се отнесоха с теб като с червей.
:53:29
И така ти натрупа малко кила
и започна да се наричаш актриса.
:53:31
- Е, не.
- Ш-ш-шт!
:53:33
За съжаление,
не може да стигнеш далече без талант,
:53:36
и съвсем скоро единствената светлина,
която виждаше беше тази...
:53:38
която те заслепяваше,
когато отваряше вратата на хладилника.
:53:40
Затова се захвана с глупава работа
и започна да висиш по улиците и тротоарите,
:53:43
оглеждайки се за някой пенсионер
с мързеливо махало...
:53:45
и размахващ бяло знаме пред лицето
на собствената ти ненавист.
:53:49
Прав ли съм?
:53:52
Никога не съм ходила в Ню Йорк.
Отидох по-нагоре до Корнел.
:53:55
А после взех дипломата си за мениджър в Юмас.
:53:58
И тогава станах управител на игрище за голф.