:53:02
Шегуваш ли се?
:53:07
Е, и каква е твоята история?
От къде си ?
:53:10
О, отвсякъде.
:53:12
Всезнаеща, а? Обичам това в жените.
:53:15
Всъщност съм родом от Тексас.
От квартал средна класа.
:53:19
След училище се преместих в Ню Йорк,
защото ми беше писнало да...
:53:21
Нека да позная! Всички в града ти казваха,
че хващаш окото и ставаш за един път,
:53:24
и ти реши да станеш супер модел.
:53:26
А когато пристигна в голямата ябълка,
се отнесоха с теб като с червей.
:53:29
И така ти натрупа малко кила
и започна да се наричаш актриса.
:53:31
- Е, не.
- Ш-ш-шт!
:53:33
За съжаление,
не може да стигнеш далече без талант,
:53:36
и съвсем скоро единствената светлина,
която виждаше беше тази...
:53:38
която те заслепяваше,
когато отваряше вратата на хладилника.
:53:40
Затова се захвана с глупава работа
и започна да висиш по улиците и тротоарите,
:53:43
оглеждайки се за някой пенсионер
с мързеливо махало...
:53:45
и размахващ бяло знаме пред лицето
на собствената ти ненавист.
:53:49
Прав ли съм?
:53:52
Никога не съм ходила в Ню Йорк.
Отидох по-нагоре до Корнел.
:53:55
А после взех дипломата си за мениджър в Юмас.
:53:58
И тогава станах управител на игрище за голф.
:54:00
И тези, вярваш или не,
са единствено мои.
:54:04
Забелязах, че се храниш хаотично и с к'вото хванеш.
:54:07
- Не се храня безразборно.
- Както кажеш, сламко.
:54:15
- Опа-а!
- Долу лапите, Ханк.
:54:26
- Хей! Мамо!
:54:29
Това наистина е хубаво, Ханк.
Начин да си запазиш долния характер.
:54:33
Това е оцеляване в този момент.
:54:37
Хей, знам как да вкараме малко калории. Удари ме.
:54:42
- Какво?
- Удари ме в лицето.
:54:45
- Защо?
- Ще извикам големия шеф
:54:47
и ще му кажа, че съм се пребил
на паркинга.
:54:49
Той ще ме накара да замълча с няколко стотачки.
:54:51
Те нямат нужда от такива разправии на
Шугар Маунтин. Хайде, ритни ме по главата.
:54:55
Това е тъпо, Ханк.
:54:57
И к'во, имаш ли по-добра идея?
Хайде стига.
:54:59
- Няма да стане.
- О да-а, ще стане,
но трябва да ме разтърсиш.