:29:02
Г-це Трентам.
:29:04
Тук съм добре,
г-н Дженингс. Благодаря.
:29:07
Върви. Не го карай да чака.
:29:11
Г-це Мередит,
:29:12
бихте ли седнали
от лявата ми страна?
:29:15
Естествено, аз съм нищо,
когато има гости в къщата.
:29:17
- Няма значение. Свикнала съм.
- Добър вечер, г-жо Уилсън.
:29:19
Добър вечер.
:29:24
Господи, благодарим ти,
:29:26
за трапезата си.
:29:28
Започвайте, когато
получите порцията си.
:29:30
Няма време за разтакаване.
:29:35
Тази вечер няма да сервирам,
нали г-н Дженингс?
:29:37
Тази вечер! Не, Елси,
вероятно утре.
:29:41
Къде е г-жа Крофт?
:29:43
Винаги яде със своя персонал.
:29:45
А носи ли от пудинга си в стаята
на г-жа Уилсън? Нашия готвач го прави.
:29:48
Никакъв шанс.
Те се мразят.
:29:52
- Мога ли да задам един въпрос?
- Разбира се, г-н Уайсман.
:29:55
С какво можем да ви помогнем?
:29:57
Чудех се, на колко от вас
родителите им са прислужвали?
:30:00
И затова ли са избрали
да работят това?
:30:03
Какъв интересен въпрос, на който,
страхувам се, не мога да дам отговор.
:30:08
Всички, на които родителите им
са прислужвали да вдигнат ръка.
:30:13
- Баща ми.
- И двамата - бавачка и коняр.
:30:16
- Ти, не, Дороти.
- Баща ми е бил фермер, г-н Дженингс.
:30:19
Арендатор на лорд Картън.
:30:21
- Г-н Мередит?
- И двамата са работили във фабрика.
:30:23
И ако ме питате, били са с повече пари.
:30:26
А вие, г-н Стокбридж?
:30:30
Какво има? Не знаете ли?
:30:32
Знам какво са работили.
:30:34
Но не е повлияло върху мен
или избора ми на работа.
:30:38
- И защо?
- Защото съм израснал в сиропиталище.
:30:46
Благодаря, г-н Уайсман,
:30:48
че ни дадохте тема за размисъл.