:33:01
Ъм...
:33:03
Ами, да.
:33:06
Разбира се. В указателя е
под името Розмари Шанахан.
:33:10
- Мога да ти го напиша. Ш-о-н...
- Не, ще го запомня.
:33:13
- Шефа ми се казва Стийв Шанахан.
- Така се казва баща ми.
:33:17
Не и Стийв Шанахан от Джей Пи Ес?
:33:20
Да.
:33:22
Баща ти ми е шеф. Искам да кажа не,
че ми е шеф, ами е шеф на моя шеф.
:33:26
Не го познавам,
но го виждам от време на време.
:33:31
Значи няма да забравиш името ми.
:33:48
- Хал?
- Да?
:33:52
Ако не ми звъннеш...
все пак оценявам всичко.
:34:00
Ку-ку!
:34:06
Сигурен ли си, че не искаш хот-дог?
:34:08
Да. Иска ми се да сваля някое килце.
:34:12
- От кога започна да си следиш линията?
- Не го правя, но...
:34:16
съм малко нервен заради момичето,
което сега ще идва.
:34:19
- Невероятна е.
- Така ли?
:34:22
Като онези на дансинга?
:34:24
Дори по-яка, приятелю.
Казвам ти, направо не е за вярване.
:34:28
Забавна е, умна е,
учи на самоуважение малките деца...
:34:34
Никога не бих повярвал, че някое
толкова красиво момиче може да
има такъв страхотен характер.
:34:38
- Синдрома на грозното пате.
- Какво?
:34:40
Сигурно в училище не е била красива.
Характерът се е образувал по необходимост.
:34:45
Знаеш ли какво? Мисля, че си прав.
Твърде е красива, за да е истина.
:34:49
Понякога толкова дълго време са грозни,
че когато станат красиви, не го осъзнават.
:34:53
Грозният образ е толкова добре впит в тях.
:34:56
- Хей!
- Хей!
:34:59
Търсех те.