:42:00
Г-н и г-жа Стоун не са успели
навреме да избегнат удара.
:42:05
Не можех да повярвам, че нещо толкова ужасно
:42:07
може да се случи на такова добро дете.
:42:11
Той излезе право през вратата
и живя по сиропиталища и приюти
:42:15
чак до 18-тия си рожден ден.
:42:20
О, Господи. Бедното момче.
Какво си направил със себе си?
:42:25
Нека да оставим всичко това.
:42:26
Той не знаеше как да се справи с болката.
:42:29
И кое 12 годишно дете би могло?
Той просто се затвори в себе си.
:42:44
Дейви, толкова съжалявам.
Не знам какво да кажа.
:42:49
Няма какво да се казва.
Родителите ми са мъртви.
:42:51
Щастливо прекарване на Ханука.
Сега ме остави на мира.
:42:57
Това е най-тъжната история,
която някога съм чувала.
:43:10
Махам се оттук. Нямам нужда
от тези съчувствени глупости.
:43:12
Може би е време да спреш
да бягаш от чувствата си.
:43:16
Не бягам. Бягам от двама ревльовци
:43:18
които не млъкват за нещо,
което не е тяхна работа.
:43:21
Знаеш ли, наскоро четох в "Reader's Digest"
:43:24
че хора, които плачат, когато са наранени,
:43:28
често са по-силни от хора,
:43:30
които се опитват да подтискат
болката в себе си.
:43:34
А чете ли за един уродлив съдия,
който прекарва 35 години
:43:37
опитвайки се да спечели
някаква глупава награда,
:43:39
така че да може да се самозаблуждава,
че хората го харесват?!
:43:42
Кой каза това?
:43:45
Върни си думите обратно.
:43:47
Ако даваха награда за най-уродливо
изглеждащи двуяйчни близнаци,
:43:50
за които никой не дава и пет пари,
вие двамата със сигурност ще я спечелите.
:43:54
Но тази работа с наградата
никога няма да ти се случи,
:43:57
защото истината е, че никой
в този град дори не знае, че съществуваш!