:59:02
Добре.
:59:03
Шшш, тихо. В стаята на приятелката ми сме.
:59:08
Какво искаш?
:59:10
Не, не трябва.
:59:13
Добре, но бъди много тих.
:59:19
Така ли?
:59:21
И после й викам--
:59:23
- Не мога да повярвам момчета.
- Не можеш да ни повярваш?
:59:27
Знаеш ли какво? Не мога да ти
имам доверие. Ти ни предаде.
:59:29
- Не съм ви предавал!
- Това ни крепеше до сега.
:59:32
- Не съм предавал никой!
- Но ти ми каза името на касетата.
:59:35
Какво ще кажеш за това?
:59:37
По същия начин можеше да
го разгласиш на всички.
:59:40
Човече, не можем да й причиним това.
:59:42
Кое?
:59:43
Той е загубеняк. Итън е луд.
:59:46
- От къде можех да знам?
- Знаеш ли какво?
:59:49
Майната ти.
:59:50
Аз се погрижих за всичко. Ти си вън от играта.
:59:53
Не мога да ти вярвам повече. Вън си.
:59:58
Наистина се прецака.
1:00:04
Но можеше и по зле да е.
1:00:08
Когато намериш някого, чувстваш че е той.
1:00:11
Като съдба е.
1:00:13
Именно! Беше ми писано да се запозная с нея.
1:00:15
Но не ти е било писано да си с нея.
1:00:18
За съжаление, приятелю, съдбата...
1:00:21
има други планове за теб.
1:00:23
Ще пораснеш и ще заминеш някъде.
1:00:26
Ще забравиш за всичко станало.
1:00:29
Итън, Анджела...
1:00:31
и това, което направихме.
1:00:33
За онези проститутки,
които си мислехме, че са жени.
1:00:36
И като се махнеш оттук...
1:00:38
никой-- никой...
1:00:41
няма да може да те нарани,
защото една жена някога...
1:00:44
е оставила белег на сърцето ти.
1:00:47
Това е съдбата ти, Дейв.
1:00:50
Както моята съдба...
1:00:52
е някога да стана шогун.