:01:00
Защо?
Дойдохме да строим пътища в Азия?!
:01:03
Дойдохме да строим!
- Дойдохме да завладеем градовете им
:01:06
и да увеличим териториите си.
В това няма нищо лошо, Променион!
:01:09
Какво печелят македонците от всичко това?
- По-богати сме от преди!
:01:11
Ами народът ни?!
- Моите уважения, Променион,
:01:13
но ако се беше справил при Гаугемала
отдавна щяхме да сме хванали Дарий.
:01:17
Как смееш, Неарций!
- Генерал Неарций!
:01:20
Аз видях героичността и смелостта на
войните ни!
:01:23
Баща ми направи всичко възможно!
- Фелотий!
:01:26
Седнете и двамата.
:01:33
Александър, познавам те от момента,
в който се роди.
:01:36
Подкрепих те след като баща ти умря.
:01:39
Нито за миг не се усъмних в качествата
ти на водач.
:01:42
Аз председателствах съвета,
който те определи за цар!
:01:45
Дай ни македонски наследник.
:01:48
Македонски наследник.
:01:56
Чухте ме ясно. Променион!
- Александър...
:02:00
След сватбата ми ще вземеш две роти
и ще се върнеш във Вавилон.
:02:03
Успех по пътя.
Ще управляваш двореца докато ме няма.
:02:05
Ще ми пратиш още войски.
:02:09
Няма да позволя да се месиш в решенията ми.
- Ти си царят,
:02:12
но осъзнаваш ли колко много се отдалечи
от пътя на баща си?!
:02:16
Проклет да си, Променион,
заради острите си думи!
:02:18
Какво толкова постигна баща ми?!
Какви доводи ще изкажеш?
:02:22
Той не копнееше за битки
и не им се наслаждаваше като теб!
:02:26
Вземаше решенията заедно със съвета си.
Всички бяхме равни.
:02:30
Това е стара македонска традиция.
Не взимаше решения въз основа на
:02:33
личните си желания.
:02:34
Стигнах по-далеч от колкото баща ми
някога си е мечтал!
:02:38
Стари човече,
кога ще повярваш в мен?
:02:43
Александър, бъди разумен!
:02:46
Нима никога не сме били като равни?!
:02:49
Не споделяхме ли всичко? Спомни си
какво ни каза Аристотел за този народ!
:02:53
Азиатка за царица?!
:02:55
Ще се свържеш с народ, който никога
не е спазил думата си към никой грък?
:02:59
Аристотел не беше прав, Касандер!
Тези хора имат достойнство!